Обединен от Темза
Край Темза вървя...
Уйлям Блейк
Това пътуване към Лондон
е доста непредвидимо. Мъгливо
е там. И вавилонско е също.
Отивам да се срещна с кулите
на мостове и кралски крепости.
Там ме посрещат раси смугли...
Къде е Британската библиотека?
На тест подлагам Хийтроу.
И ще срещна ли смелия Нелсън?
На отсрещния бряг на Темза
ме гледа Окото на Лондон...
Нима високомерно ще ме срещне?
Футуристичен и нов е Уембли.
Жадуват феновете зрелища.
В Албърт хол ще пее Стенли.
Пикадили е шумен и възторжен.
Хайд парк живее със свободно слово.
Пътувам с Ъндърграунда към теб.
Уморително пътувам под Лондон.
За да пристана до огромни шлюзове
и усмирители на океанските възторзи.
Реката е събрала града край себе си.
Пътуват яхтите, лодките и корабите
между влажните устни на Темза.
От приливите нежно е целувана.
И в отливите носи себе си към океана.
Срещи и раздели са нейни пристани.
Градът е понесен от минало към бъдно.
Защо, как и колко: решава Сити център!
На Барбикан е тихо и твърде културно.
Защо и как, и колко още ще скитосвам;
и ще опазя ли стъпките към теб в спомен
сред езерните паркове с изящните лебеди?
Разделен от двата бряга на река Темза
се двоумя: да продължа ли по Аби роуд,
за да се изповядам пред гроба ти, Уйлям...
Защото голяма блъскотия беше, сър!
Нозете си дотътрих, поете, Уйлям Блейк
до ъгъла на гроба ти в Уестминстър...
И може ли да се разкаже нещо,
което трябва да се види?
© Стойчо Станев All rights reserved.
