30 ene 2025, 8:43

Обективен ум

  Poesía » Otra
385 0 0

Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,

защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.

Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,

любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.

За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха.

Страха от когото умът ни се трови, той трови и целия сват.

А светът без страха си подсвирква и става се повече благ.

Недей да си мислиш, че аз зная много, аз съм най – малкия в Божия свят.

Божия сват когато тук дойде, да занеш че ти си богат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...