30 ene 2025, 8:43

Обективен ум

  Poesía » Otra
382 0 0

Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,

защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.

Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,

любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.

За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха.

Страха от когото умът ни се трови, той трови и целия сват.

А светът без страха си подсвирква и става се повече благ.

Недей да си мислиш, че аз зная много, аз съм най – малкия в Божия свят.

Божия сват когато тук дойде, да занеш че ти си богат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...