30.01.2025 г., 8:43

Обективен ум

387 0 0

Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,

защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.

Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,

любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.

За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха.

Страха от когото умът ни се трови, той трови и целия сват.

А светът без страха си подсвирква и става се повече благ.

Недей да си мислиш, че аз зная много, аз съм най – малкия в Божия свят.

Божия сват когато тук дойде, да занеш че ти си богат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...