Jan 30, 2025, 8:43 AM

Обективен ум

  Poetry » Other
381 0 0

Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,

защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.

Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,

любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.

За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха.

Страха от когото умът ни се трови, той трови и целия сват.

А светът без страха си подсвирква и става се повече благ.

Недей да си мислиш, че аз зная много, аз съм най – малкия в Божия свят.

Божия сват когато тук дойде, да занеш че ти си богат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...