27 ene 2021, 23:02

Обелиск

  Poesía
773 3 8

С трептене, будна в малката ми шепа,

блещукай ти свещена светлина.

И истина в сърце като комета

с искри да озарява синева.

 

Събираш ли за дълг сълзи вселенски,

на грешниците гроба не търси,

защото Дявол мрежите си лесни

е хвърлил някого да омърси.

 

Когато носиш късче от звездите,

защо не бликва в люлките ни глас?

Заветен пулс да тупка от дедите

и щедър ангел да запее в нас.

 

Но щом достигнеш чудодейна сила

на тайнствен лъч от везан лунен диск,

надеждата добра ще е вградила

в сърцето своя ярък обелиск. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...