27 ene 2021, 23:02

Обелиск

  Poesía
783 3 8

С трептене, будна в малката ми шепа,

блещукай ти свещена светлина.

И истина в сърце като комета

с искри да озарява синева.

 

Събираш ли за дълг сълзи вселенски,

на грешниците гроба не търси,

защото Дявол мрежите си лесни

е хвърлил някого да омърси.

 

Когато носиш късче от звездите,

защо не бликва в люлките ни глас?

Заветен пулс да тупка от дедите

и щедър ангел да запее в нас.

 

Но щом достигнеш чудодейна сила

на тайнствен лъч от везан лунен диск,

надеждата добра ще е вградила

в сърцето своя ярък обелиск. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...