Обелиск
С трептене, будна в малката ми шепа,
блещукай ти свещена светлина.
И истина в сърце като комета
с искри да озарява синева.
Събираш ли за дълг сълзи вселенски,
на грешниците гроба не търси,
защото Дявол мрежите си лесни
е хвърлил някого да омърси.
Когато носиш късче от звездите,
защо не бликва в люлките ни глас?
Заветен пулс да тупка от дедите
и щедър ангел да запее в нас.
Но щом достигнеш чудодейна сила
на тайнствен лъч от везан лунен диск,
надеждата добра ще е вградила
в сърцето своя ярък обелиск.
© Цветето Б. All rights reserved.
