27 янв. 2021 г., 23:02

Обелиск

777 3 8

С трептене, будна в малката ми шепа,

блещукай ти свещена светлина.

И истина в сърце като комета

с искри да озарява синева.

 

Събираш ли за дълг сълзи вселенски,

на грешниците гроба не търси,

защото Дявол мрежите си лесни

е хвърлил някого да омърси.

 

Когато носиш късче от звездите,

защо не бликва в люлките ни глас?

Заветен пулс да тупка от дедите

и щедър ангел да запее в нас.

 

Но щом достигнеш чудодейна сила

на тайнствен лъч от везан лунен диск,

надеждата добра ще е вградила

в сърцето своя ярък обелиск. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...