27 янв. 2021 г., 23:02

Обелиск

774 3 8

С трептене, будна в малката ми шепа,

блещукай ти свещена светлина.

И истина в сърце като комета

с искри да озарява синева.

 

Събираш ли за дълг сълзи вселенски,

на грешниците гроба не търси,

защото Дявол мрежите си лесни

е хвърлил някого да омърси.

 

Когато носиш късче от звездите,

защо не бликва в люлките ни глас?

Заветен пулс да тупка от дедите

и щедър ангел да запее в нас.

 

Но щом достигнеш чудодейна сила

на тайнствен лъч от везан лунен диск,

надеждата добра ще е вградила

в сърцето своя ярък обелиск. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....