31 oct 2010, 23:53

Обесени в ъгъла

  Poesía » Otra
1.1K 0 7

 

ОБЕСЕНИ

 

Тази есен е съвсем като другите –

бодат стари тръни петите ни.

Зимата и тя ще е същата –

ще живеем в същия ритъм.

Ще тежат обеци на ушите ни,

ще цепим дърва за камината,

ще ходим на лов за наивници,

ще си правим театро сфумато,

ще играем добрите мащехи,

под мустак ще се подхилваме

на болните от доверие,

ще си пием с туршия ракията,

ще си смучем сладко от пръстите

Любов, която сме чели из книгите

и ще се чешем по темето,

ще влачим заедно с чехлите

достойнството си омекнало,

ще го изправяме с хапчета,

ще натискаме младостта по клавишите,

ще сънуваме някакви шапчици

как рисуват в зелено косите ни,

тайно мòлци из раклите бабини

тихо ще гризат одеялата…

 

А обесени на паяжината в ъгъла

ще висят четири въпросителни…

 

31.10.2010г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....