ОБЕСЕНИ
Тази есен е съвсем като другите –
бодат стари тръни петите ни.
Зимата и тя ще е същата –
ще живеем в същия ритъм.
Ще тежат обеци на ушите ни,
ще цепим дърва за камината,
ще ходим на лов за наивници,
ще си правим театро сфумато,
ще играем добрите мащехи,
под мустак ще се подхилваме
на болните от доверие,
ще си пием с туршия ракията,
ще си смучем сладко от пръстите
Любов, която сме чели из книгите
и ще се чешем по темето,
ще влачим заедно с чехлите
достойнството си омекнало,
ще го изправяме с хапчета,
ще натискаме младостта по клавишите,
ще сънуваме някакви шапчици
как рисуват в зелено косите ни,
тайно мòлци из раклите бабини
тихо ще гризат одеялата…
А обесени на паяжината в ъгъла
ще висят четири въпросителни…
31.10.2010г.
© Венчо Всички права запазени