23 ago 2020, 7:41

Обещах да се върна

  Poesía
757 5 7

Не заключвай! Дали ще се върна?

Може би...Как да ти обещая?...

 

Разчертаният път се препъна

между вчера и утре. Не зная

ще остави ли белег и диря

шепа спомени с пъстри сюжети.

Зажаднели копнежите, крият

две-три чаши изпити с късмета.

Пир от пози и маски. До болка

изтънява гласът от мълчание.

Но сред лудите луд си, и толкова.

Голи, чувствата търсят признание.

После тръгват стремглаво надолу.

Пепел. Дим. Изгорели стърнища.

Черни сънища. Самотата отново

без душа е. И безмилостно нищи.

 

Но за други очите са слепи.

Как с ръцете от грях ще прегърна?

Имам в джоба стотици билети...

Не заключвай! Обещах да се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...