Обещах да се върна
Не заключвай! Дали ще се върна?
Може би...Как да ти обещая?...
Разчертаният път се препъна
между вчера и утре. Не зная
ще остави ли белег и диря
шепа спомени с пъстри сюжети.
Зажаднели копнежите, крият
две-три чаши изпити с късмета.
Пир от пози и маски. До болка
изтънява гласът от мълчание.
Но сред лудите луд си, и толкова.
Голи, чувствата търсят признание.
После тръгват стремглаво надолу.
Пепел. Дим. Изгорели стърнища.
Черни сънища. Самотата отново
без душа е. И безмилостно нищи.
Но за други очите са слепи.
Как с ръцете от грях ще прегърна?
Имам в джоба стотици билети...
Не заключвай! Обещах да се върна.
© Деа Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Краси, Ели!💖
-
"Шепа спомени с пъстри сюжети..." Хубав емоционален стих! Поздравления, Деа!
-
Ако заключи, влизаш по въздуха
Обещала си. Хубаво!! -
Мари!💖💖💖
Иркаааа! Винаги, когато мога...😜🤣😂
Благодаря, Георги! -
Хареса ми.
-
Защо така тъжно ми стана. Изпълняваш ли обещанията си, Дейка?.....
-
Ех, че хубавоооо!👏
" Разчертания път се препъна
между вчера и днес..."!!!👏
Специални поздрави, Деска, и за:
" Зажаднели, копнежите крият
две-три чаши, изпити с късмета."!!!👏
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
