23.08.2020 г., 7:41

Обещах да се върна

754 5 7

Не заключвай! Дали ще се върна?

Може би...Как да ти обещая?...

 

Разчертаният път се препъна

между вчера и утре. Не зная

ще остави ли белег и диря

шепа спомени с пъстри сюжети.

Зажаднели копнежите, крият

две-три чаши изпити с късмета.

Пир от пози и маски. До болка

изтънява гласът от мълчание.

Но сред лудите луд си, и толкова.

Голи, чувствата търсят признание.

После тръгват стремглаво надолу.

Пепел. Дим. Изгорели стърнища.

Черни сънища. Самотата отново

без душа е. И безмилостно нищи.

 

Но за други очите са слепи.

Как с ръцете от грях ще прегърна?

Имам в джоба стотици билети...

Не заключвай! Обещах да се върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...