23 авг. 2020 г., 07:41

Обещах да се върна

756 5 7

Не заключвай! Дали ще се върна?

Може би...Как да ти обещая?...

 

Разчертаният път се препъна

между вчера и утре. Не зная

ще остави ли белег и диря

шепа спомени с пъстри сюжети.

Зажаднели копнежите, крият

две-три чаши изпити с късмета.

Пир от пози и маски. До болка

изтънява гласът от мълчание.

Но сред лудите луд си, и толкова.

Голи, чувствата търсят признание.

После тръгват стремглаво надолу.

Пепел. Дим. Изгорели стърнища.

Черни сънища. Самотата отново

без душа е. И безмилостно нищи.

 

Но за други очите са слепи.

Как с ръцете от грях ще прегърна?

Имам в джоба стотици билети...

Не заключвай! Обещах да се върна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...