Обещах да се върна
Не заключвай! Дали ще се върна?
Може би...Как да ти обещая?...
Разчертаният път се препъна
между вчера и утре. Не зная
ще остави ли белег и диря
шепа спомени с пъстри сюжети.
Зажаднели копнежите, крият
две-три чаши изпити с късмета.
Пир от пози и маски. До болка
изтънява гласът от мълчание.
Но сред лудите луд си, и толкова.
Голи, чувствата търсят признание.
После тръгват стремглаво надолу.
Пепел. Дим. Изгорели стърнища.
Черни сънища. Самотата отново
без душа е. И безмилостно нищи.
Но за други очите са слепи.
Как с ръцете от грях ще прегърна?
Имам в джоба стотици билети...
Не заключвай! Обещах да се върна.
© Деа All rights reserved.
Обещала си. Хубаво!!
