6 abr 2012, 10:21

Обещах си 

  Poesía
687 0 7

Обещах си да забравя,
обещах си да не страдам...
смей се, дишай, усмихни се,
нищо, че не ти допада
да се луташ без посока,
да не знаеш накъде...
противи се на порока,
имай цялото небе...
няма кой да ти го вземе
слънцето за тебе в мен...
няма време, няма време.
Остани последен ден...
Само него подари ми,
щом не можеш всички дни.
Музи, плачове и рими -
всичко свое остави.
Само мене не оставяй
днес. А утре замини...
любовта ми не забравяй...
ала мене забрави...

 

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хеей, за това не бях се замисляла... просветление най-после!!! Благодаря за идеята!
  • Биби, много са хубави! Всичките ! Само така! :*
  • Хм. Ами не. Бие ми на чалга така.

    Но, Биляна, има премного думи на български език, които завършват на "ударено 'и'". А съм на мнение, че разполагате с достатъчен арсенал поетични похвати, за да направите финала по-хубав и по-силен.
  • Наистина е така, и мен ме дразнеше, откровено казано. Поправих го, кажете дали ви се струва по-добре...
  • Брилянтен стих! И аз, като Тома, смятам, че последният ред се нуждае от редакция, завършва много тривиално, има нужда да се влее в общия ритъм, защото стихът ти звучи като музика.
  • Хубав стих!
  • Браво за ритъма. Предложение за спазването му и в последен ред:
    "Ако мой не ще си ти..."

    В интерес на истината, този последен ред не ми харесва много, включително и моят вариант.
Propuestas
: ??:??