6 апр. 2012 г., 10:21

Обещах си

Поэзия

846 0 7

Обещах си да забравя,
обещах си да не страдам...
смей се, дишай, усмихни се,
нищо, че не ти допада
да се луташ без посока,
да не знаеш накъде...
противи се на порока,
имай цялото небе...
няма кой да ти го вземе
слънцето за тебе в мен...
няма време, няма време.
Остани последен ден...
Само него подари ми,
щом не можеш всички дни.
Музи, плачове и рими -
всичко свое остави.
Само мене не оставяй
днес. А утре замини...
любовта ми не забравяй...
ала мене забрави...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bibsun (Любимата)

Хеей, за това не бях се замисляла... просветление най-после!!! Благодаря за идеята!

2012-10-03T00:01:07+03:00
yuliana-asenova (Юлиана Асенова)

Биби, много са хубави! Всичките ! Само така! :*

2012-09-27T23:03:44+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Хм. Ами не. Бие ми на чалга така.

Но, Биляна, има премного думи на български език, които завършват на "ударено 'и'". А съм на мнение, че разполагате с достатъчен арсенал поетични похвати, за да направите финала по-хубав и по-силен.

2012-04-07T02:46:13+03:00
bibsun (Любимата)

Наистина е така, и мен ме дразнеше, откровено казано. Поправих го, кажете дали ви се струва по-добре...

2012-04-06T15:30:30+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Брилянтен стих! И аз, като Тома, смятам, че последният ред се нуждае от редакция, завършва много тривиално, има нужда да се влее в общия ритъм, защото стихът ти звучи като музика.

2012-04-06T14:35:32+03:00