6.04.2012 г., 10:21

Обещах си

840 0 7

Обещах си да забравя,
обещах си да не страдам...
смей се, дишай, усмихни се,
нищо, че не ти допада
да се луташ без посока,
да не знаеш накъде...
противи се на порока,
имай цялото небе...
няма кой да ти го вземе
слънцето за тебе в мен...
няма време, няма време.
Остани последен ден...
Само него подари ми,
щом не можеш всички дни.
Музи, плачове и рими -
всичко свое остави.
Само мене не оставяй
днес. А утре замини...
любовта ми не забравяй...
ала мене забрави...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хеей, за това не бях се замисляла... просветление най-после!!! Благодаря за идеята!
  • Биби, много са хубави! Всичките ! Само така! :*
  • Хм. Ами не. Бие ми на чалга така.

    Но, Биляна, има премного думи на български език, които завършват на "ударено 'и'". А съм на мнение, че разполагате с достатъчен арсенал поетични похвати, за да направите финала по-хубав и по-силен.
  • Наистина е така, и мен ме дразнеше, откровено казано. Поправих го, кажете дали ви се струва по-добре...
  • Брилянтен стих! И аз, като Тома, смятам, че последният ред се нуждае от редакция, завършва много тривиално, има нужда да се влее в общия ритъм, защото стихът ти звучи като музика.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...