30 ago 2007, 22:58

Обещание

  Poesía
882 0 2


" На Съпругата ми "

 

Хоризонт от пътища разсечен...

започва от прага на Дома...

безкраен... от блянове пресечен...

днес води към моята Съдба...

 

В утро мъгливо, тихо... и неясно...

вратата отворих... докоснах деня...

В душата вече е чисто и ясно...

плаща наметнах... отмина Съня...

 

Слънцето грее последно над мен...

прашна пътека води към края...

в мъглата... всеки лъч е студен...

Чезнещ в лилави дъги е безкрая...

 

Утрото е пламък... Обещание...

изсечено на гола... твърда скала...

попила завинаги моето желание...

да бъдеш моя вечна... СЪДБА

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...