Обещание

30 ago 2007, 22:58

Poesía

586 0 2

" На Съпругата ми "

Хоризонт от пътища разсечен...

започва от прага на Дома...

безкраен... от блянове пресечен...

днес води към моята Съдба...

В утро мъгливо, тихо... и неясно...

вратата отворих... докоснах деня...

В душата вече е чисто и ясно...

плаща наметнах... отмина Съня...

Слънцето грее последно над мен...

прашна пътека води към края...

в мъглата... всеки лъч е студен...

Чезнещ в лилави дъги е безкрая...

Утрото е пламък... Обещание...

изсечено на гола... твърда скала...

попила завинаги моето желание...

да бъдеш моя вечна... СЪДБА

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Enigma_n77 (Красимира Костадинова)

2008-07-18T17:23:44+03:00

попила завинаги моето желание...

да бъдеш моя вечна... СЪДБА
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-31T09:15:08+03:00

моя вечна съдба - прекрасно пишеш,Пламене.С удоволствие , те чета.