30.08.2007 г., 22:58

Обещание

876 0 2


" На Съпругата ми "

 

Хоризонт от пътища разсечен...

започва от прага на Дома...

безкраен... от блянове пресечен...

днес води към моята Съдба...

 

В утро мъгливо, тихо... и неясно...

вратата отворих... докоснах деня...

В душата вече е чисто и ясно...

плаща наметнах... отмина Съня...

 

Слънцето грее последно над мен...

прашна пътека води към края...

в мъглата... всеки лъч е студен...

Чезнещ в лилави дъги е безкрая...

 

Утрото е пламък... Обещание...

изсечено на гола... твърда скала...

попила завинаги моето желание...

да бъдеш моя вечна... СЪДБА

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...