13 feb 2006, 0:08

ОБЕЩАНИЕ

  Poesía
1.9K 0 33

          ОБЕЩАНИЕ

                     на Димитричка

Не си мисли, че мога да забравя

жена, с която някога делих

една чиния и една постеля,

и от уханните й устни пих.

 

Която любовта ми не поиска,

а даде в изобилие любов.

Ти бе далечна и безкрайно близка –

Божествена усмивка! Благослов!

 

Не бих забравил, че и бряг ми даде,

когато бях до шията във кал.

С роса намокри устните ми жадни,

в пустинята на моята печал.

 

В най-тайните си мисли ще те пазя,

Ще се опитам в стих да те създам

и всеки твой охулник ще намразя,
от спомена си, ще ти вдигна храм. 

12. 2 2006 г.

Добрич

Приятно прекарване на свети Валентин, на всички влюбени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих.
  • Обичам да те препрочитам, но едва сега се реших да напиша нещо като коментар! Благодаря ти, че даваш възможност да четя такива стихове!
  • Благодаря много! Моите уважения и за вас!
  • Прочетох творбите ти и другаде,Румене.Респектира ме със таланта си!Още тогава ме впечатлиха,но ТОВА,това е направо...не зная,слаби ще са думите ми!
    Само мога да ти се поклоня!
    Поздрави!
  • прекрасно

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...