13.02.2006 г., 0:08

ОБЕЩАНИЕ

1.9K 0 33

          ОБЕЩАНИЕ

                     на Димитричка

Не си мисли, че мога да забравя

жена, с която някога делих

една чиния и една постеля,

и от уханните й устни пих.

 

Която любовта ми не поиска,

а даде в изобилие любов.

Ти бе далечна и безкрайно близка –

Божествена усмивка! Благослов!

 

Не бих забравил, че и бряг ми даде,

когато бях до шията във кал.

С роса намокри устните ми жадни,

в пустинята на моята печал.

 

В най-тайните си мисли ще те пазя,

Ще се опитам в стих да те създам

и всеки твой охулник ще намразя,
от спомена си, ще ти вдигна храм. 

12. 2 2006 г.

Добрич

Приятно прекарване на свети Валентин, на всички влюбени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих.
  • Обичам да те препрочитам, но едва сега се реших да напиша нещо като коментар! Благодаря ти, че даваш възможност да четя такива стихове!
  • Благодаря много! Моите уважения и за вас!
  • Прочетох творбите ти и другаде,Румене.Респектира ме със таланта си!Още тогава ме впечатлиха,но ТОВА,това е направо...не зная,слаби ще са думите ми!
    Само мога да ти се поклоня!
    Поздрави!
  • прекрасно

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...