Едно лице, едни очи -
и от миналото нищо не остава,
различна аз, различен ти,
истерията малка много ме влудява.
Този път е много стар
и към изход той не води,
накрая - винаги пожар,
и губим старите залози.
Красива съм, когато ме обичаш,
казваш, че винаги ще е така
и аз ти вярвам, но се виждам -
по-грозна никога не съм била.
© Ели Моцарели Todos los derechos reservados
---Ели..Стихотворението е чудесно! ! !