13 oct 2009, 21:24

Обещание

1.4K 0 3

"Чувствам, че летим волно като птиците, 
чувствам, че редим заедно броеницата
на нещото, което ни свързва,
на това, което никой не ще отвърже.
Затова, ако плачеш, ще те утеша!
Ако страдаш, ще те подкрепя!
Ако си загубил, ще ти дам!
Желая само да вярваш в мен,
желая те сега и до последния си ден."
                                               Елена Димитрова


Така започваше от теб подареният ми стих
 и от написаното в него  доверието си не
пестих.
 

 Доверие и свобода ти дадох,  
 в името на святата любов,
 роб на свободата станах,
 роб на твоето перо...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...