13 окт. 2009 г., 21:24

Обещание

1.4K 0 3

"Чувствам, че летим волно като птиците, 
чувствам, че редим заедно броеницата
на нещото, което ни свързва,
на това, което никой не ще отвърже.
Затова, ако плачеш, ще те утеша!
Ако страдаш, ще те подкрепя!
Ако си загубил, ще ти дам!
Желая само да вярваш в мен,
желая те сега и до последния си ден."
                                               Елена Димитрова


Така започваше от теб подареният ми стих
 и от написаното в него  доверието си не
пестих.
 

 Доверие и свобода ти дадох,  
 в името на святата любов,
 роб на свободата станах,
 роб на твоето перо...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...