"Чувствам, че летим волно като птиците,
чувствам, че редим заедно броеницата
на нещото, което ни свързва,
на това, което никой не ще отвърже.
Затова, ако плачеш, ще те утеша!
Ако страдаш, ще те подкрепя!
Ако си загубил, ще ти дам!
Желая само да вярваш в мен,
желая те сега и до последния си ден."
Елена Димитрова
Така започваше от теб подареният ми стих
и от написаното в него доверието си не пестих. ...