Oct 13, 2009, 9:24 PM

Обещание

  Poetry » Love
1.4K 0 3

"Чувствам, че летим волно като птиците, 
чувствам, че редим заедно броеницата
на нещото, което ни свързва,
на това, което никой не ще отвърже.
Затова, ако плачеш, ще те утеша!
Ако страдаш, ще те подкрепя!
Ако си загубил, ще ти дам!
Желая само да вярваш в мен,
желая те сега и до последния си ден."
                                               Елена Димитрова


Така започваше от теб подареният ми стих
 и от написаното в него  доверието си не
пестих.
 

 Доверие и свобода ти дадох,  
 в името на святата любов,
 роб на свободата станах,
 роб на твоето перо...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...