Румена мома с върбова снага
вървеше с менци към чешмата за вода
и пееше си песен, шепнеща надежда,
пееше и мокреше със сълзи своята одежда...
Търсеше по нея свойто либе-
ще ли да се върне, или съдбата ѝ го взима?
От бран жесток ли ще е скръбна песен-
пролет ли ще пукне във сърцето, или есен?
А вървеше мо̀рен той по горските дъбрави:
- Мисли ли за мене, или веч си ме забрави,
след години три на смърт и сеч-
подир друг ли о̀ди веч? ...