16 ago 2021, 15:36  

Обещание

830 0 2

Не помниш ли, море, преди да се усетя –

на тръгване, какво ти обещах?

Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,

вълните се превръщат в звезден прах?

 

А времето лети. Пълзят по календара

рояци от безброй дъждовни дни,

но както в любовта свещите не догарят,

тъй споменът за теб не се мени.

 

Пред чуден хор стоя – две морски мандолини,

и давя съ̀лзи в залези от смях.

Не се чудѝ! Дойдох в покоите ти сини.

Не помниш ли какво ти обещах?

 

Лилия Олег Кашукеева /halfangel/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм аз. Г-н редакторът, който ми е одобрил публикацията. Чужди грешки не поправям
  • Хубаво е
    Махни тези "й", опитала си се да сложиш ударение, но не се е получило

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...