Aug 16, 2021, 3:36 PM  

Обещание 

  Poetry » Landscape
346 0 2

Не помниш ли, море, преди да се усетя –

на тръгване, какво ти обещах?

Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,

вълните се превръщат в звезден прах?

 

А времето лети. Пълзят по календара

рояци от безброй дъждовни дни,

но както в любовта свещите не догарят,

тъй споменът за теб не се мени.

 

Пред чуден хор стоя – две морски мандолини,

и давя съ̀лзи в залези от смях.

Не се чудѝ! Дойдох в покоите ти сини.

Не помниш ли какво ти обещах?

 

Лилия Олег Кашукеева /halfangel/

© Лилия Кашукеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не съм аз. Г-н редакторът, който ми е одобрил публикацията. Чужди грешки не поправям
  • Хубаво е
    Махни тези "й", опитала си се да сложиш ударение, но не се е получило
Random works
: ??:??