Aug 16, 2021, 3:36 PM  

Обещание

818 0 2

Не помниш ли, море, преди да се усетя –

на тръгване, какво ти обещах?

Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,

вълните се превръщат в звезден прах?

 

А времето лети. Пълзят по календара

рояци от безброй дъждовни дни,

но както в любовта свещите не догарят,

тъй споменът за теб не се мени.

 

Пред чуден хор стоя – две морски мандолини,

и давя съ̀лзи в залези от смях.

Не се чудѝ! Дойдох в покоите ти сини.

Не помниш ли какво ти обещах?

 

Лилия Олег Кашукеева /halfangel/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Кашукеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм аз. Г-н редакторът, който ми е одобрил публикацията. Чужди грешки не поправям
  • Хубаво е
    Махни тези "й", опитала си се да сложиш ударение, но не се е получило

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...