"Обещания, тежки като присъда"
Вървях по бяла лунна пътека,
с развята от вятъра влюбен коса!
За миг ме съзря, тръпно застина -
сякаш... веднага ме позна,
- Това си ти! - погали ме глас кадифе...
- Ела, не се плаши...
- Без теб празно беше мойто сърце...
- Не бягай! Дълго след теб ще боли!
Не избягах. Просто подадох ръка...
Там, по средата на тази пътека неизвървяна.
Вятърът бурен остана само полъх в нощта!
А пътеката? Тя в сребристо обляна!
И поехме ръка за ръка
с монотонната песен на щурците!
Допрели крехки рамена,
под тихия шепот на звездите!
Обеща ми поляни с цветя
и на тях да ни говорят Ангели небесни...
И чуден свят на светлолилаво безумие ми обеща...
но... на думи е така! Думите са много лесни!
Обещания, обещания -
тежки като присъда заблуди!
Очарование???
Избягаха Ангелите като луди,
а Бог потъна в... мълчание!
18.04.2012
© Елора Todos los derechos reservados