19 abr 2012, 22:40

Обещания, тежки като присъда

771 0 0

"Обещания, тежки като присъда"


Вървях по бяла лунна пътека,

с развята от вятъра влюбен коса!

За миг ме съзря, тръпно застина -

сякаш... веднага ме позна,

 

- Това си ти! - погали ме глас кадифе...

- Ела, не се плаши...

- Без теб празно беше мойто сърце...

- Не бягай! Дълго след теб ще боли!

 

Не избягах. Просто подадох ръка...

Там, по средата на тази пътека неизвървяна.

Вятърът бурен остана само полъх в нощта!

А пътеката? Тя в сребристо обляна!

 

И поехме ръка за ръка

с монотонната песен на щурците!

Допрели крехки рамена,

под тихия шепот на звездите!

 

Обеща ми поляни с цветя

и на тях да ни говорят Ангели небесни...

И чуден свят на светлолилаво безумие ми обеща...

но... на думи е така! Думите са много лесни!

 

Обещания, обещания -

тежки като присъда заблуди!

Очарование???

Избягаха Ангелите като луди,

а Бог потъна в... мълчание!

 

 

 

18.04.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...