"Обещания, тежки като присъда"
Вървях по бяла лунна пътека,
с развята от вятъра влюбен коса!
За миг ме съзря, тръпно застина -
сякаш... веднага ме позна,
- Това си ти! - погали ме глас кадифе...
- Ела, не се плаши...
- Без теб празно беше мойто сърце...
- Не бягай! Дълго след теб ще боли!
Не избягах. Просто подадох ръка...
Там, по средата на тази пътека неизвървяна.
Вятърът бурен остана само полъх в нощта! ...