"Обещания, тежки като присъда"

Вървях по бяла лунна пътека,

с развята от вятъра влюбен коса!

За миг ме съзря, тръпно застина -

сякаш... веднага ме позна,

- Това си ти! - погали ме глас кадифе...

- Ела, не се плаши...

- Без теб празно беше мойто сърце...

- Не бягай! Дълго след теб ще боли!

Не избягах. Просто подадох ръка...

Там, по средата на тази пътека неизвървяна.

Вятърът бурен остана само полъх в нощта!

А пътеката? Тя в сребристо обляна!

И поехме ръка за ръка

с монотонната песен на щурците!

Допрели крехки рамена,

под тихия шепот на звездите!

Обеща ми поляни с цветя

и на тях да ни говорят Ангели небесни...

И чуден свят на светлолилаво безумие ми обеща...

но... на думи е така! Думите са много лесни!

Обещания, обещания -

тежки като присъда заблуди!

Очарование???

Избягаха Ангелите като луди,

а Бог потъна в... мълчание!

18.04.2012