Обещанията на една баба

                                      На Зара

Мило внуче, ти си още мъничко,

яж, спинкай и бъди добричко.

А аз ще седна тук да помечтая

и моите мечти на теб ще обещая.

Ти сега си при татко и мама, 

но един ден ще пораснеш голяма

и тогава, мое мъничко цвете,

ще оставаме заедно - ние двете.

Не ти обещавам всяка сутрин мекички,

нито да ти оплета топли терлички.

Но виж, мое детенце красиво,

обещавам ти с баба да си щастливо.

Обещавам ти да те обичам

и винаги с "една българска роза" да те закичвам.

Обещавам сутрин слънцето да ти покажа

и замъци от пясък да строим на плажа,

обещавам от водорасли да скроим премяна

и да слушаме морето как шуми в рапана...

Обещавам ти от мъниста да си нижем гердани

/все пак ние с тебе сме дами/...

Обещавам ти да учим чужди езици

и да превеждаме песните на волните птици.

Обещавам ти да броим точките на калинките по крилата,

обещавам ти да следваме на светулките светлината.

Обещавам ти ние да пишем нашата книга

и като главна героиня да заспиваш щастлива.

Обещавам чудни спомени да ти оставя!

Обещавам - обещанията да не си забравя!

Каквото трябва и мога ще ти давам

и да бъда твоята баба-мечта ОБЕЩАВАМ!

Павлина Стефанова