5.08.2016 г., 8:11

Обещанията на една баба

670 0 0

   

 

Обещанията на една баба

                                      На Зара

 

Мило внуче, ти си още мъничко,

яж, спинкай и бъди добричко.

А аз ще седна тук да помечтая

и моите мечти на теб ще обещая.

Ти сега си при татко и мама, 

но един ден ще пораснеш голяма

и тогава, мое мъничко цвете,

ще оставаме заедно - ние двете.

Не ти обещавам всяка сутрин мекички,

нито да ти оплета топли терлички.

Но виж, мое детенце красиво,

обещавам ти с баба да си щастливо.

Обещавам ти да те обичам

и винаги с "една българска роза" да те закичвам.

Обещавам сутрин слънцето да ти покажа

и замъци от пясък да строим на плажа,

обещавам от водорасли да скроим премяна

и да слушаме морето как шуми в рапана...

Обещавам ти от мъниста да си нижем гердани

/все пак ние с тебе сме дами/...

Обещавам ти да учим чужди езици

и да превеждаме песните на волните птици.

Обещавам ти да броим точките на калинките по крилата,

обещавам ти да следваме на светулките светлината.

Обещавам ти ние да пишем нашата книга

и като главна героиня да заспиваш щастлива.

Обещавам чудни спомени да ти оставя!

Обещавам - обещанията да не си забравя!

Каквото трябва и мога ще ти давам

и да бъда твоята баба-мечта ОБЕЩАВАМ!

 

Павлина Стефанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...