5 авг. 2016 г., 08:11

Обещанията на една баба

671 0 0

   

 

Обещанията на една баба

                                      На Зара

 

Мило внуче, ти си още мъничко,

яж, спинкай и бъди добричко.

А аз ще седна тук да помечтая

и моите мечти на теб ще обещая.

Ти сега си при татко и мама, 

но един ден ще пораснеш голяма

и тогава, мое мъничко цвете,

ще оставаме заедно - ние двете.

Не ти обещавам всяка сутрин мекички,

нито да ти оплета топли терлички.

Но виж, мое детенце красиво,

обещавам ти с баба да си щастливо.

Обещавам ти да те обичам

и винаги с "една българска роза" да те закичвам.

Обещавам сутрин слънцето да ти покажа

и замъци от пясък да строим на плажа,

обещавам от водорасли да скроим премяна

и да слушаме морето как шуми в рапана...

Обещавам ти от мъниста да си нижем гердани

/все пак ние с тебе сме дами/...

Обещавам ти да учим чужди езици

и да превеждаме песните на волните птици.

Обещавам ти да броим точките на калинките по крилата,

обещавам ти да следваме на светулките светлината.

Обещавам ти ние да пишем нашата книга

и като главна героиня да заспиваш щастлива.

Обещавам чудни спомени да ти оставя!

Обещавам - обещанията да не си забравя!

Каквото трябва и мога ще ти давам

и да бъда твоята баба-мечта ОБЕЩАВАМ!

 

Павлина Стефанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...