11 ago 2013, 13:53

Обещавам ти

1.2K 0 8

Остави ме да изкупя всичките ти тревоги!
Обещавам ти вярност...


каквато има кокичето към първата пролет
(нима може да ù изневери с други сезони),


каквато има луната към любимите ù звезди
(нима извън обкръжението им също блести), 


каквато има малката луковичка към пръстта
(нима, непосята, ни радва със цветна дъга),


каквато има Господ към своите творения
(нима далече от кръста Му има спасение),


каквато нестинарка има към своята жарава
(нима върху въглените духът ù не оживява),


каквато песента има към своя създател
(нима съществува, ако не е в него изпята),


каквато има морето към своите си брегове
(нима може някой приливите бурни да спре),


каквато друга не може да ти предложи
(нима не си станал вече моята втора кожа)!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво ли изражение би имал мъжът, на когото е посветено това? Лъха вярност и искрена обич!
  • Измъчваш се за нешо. Може и да бъркам.
    Но стихото ти е хубаво.
    Поздрави!
  • Не обещавай, Таня. Нещата в любовта за миг се променят...
    Иначе, стихът е въздействащ.
  • Танче,
    богатство си Ти, дано има Човек до Теб, да Те оцени!
    Поздравче!
  • Аман от ощастливени мъже! На всяка крачка. Закърнявали... Как иначе?-Поднасят им всичко на тепсия. Ами жените?!-Отивам да драсна някой ред, та дано успея донякъде да възстановя справедливото съотношение.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...