11.08.2013 г., 13:53

Обещавам ти

1.2K 0 8

Остави ме да изкупя всичките ти тревоги!
Обещавам ти вярност...


каквато има кокичето към първата пролет
(нима може да ù изневери с други сезони),


каквато има луната към любимите ù звезди
(нима извън обкръжението им също блести), 


каквато има малката луковичка към пръстта
(нима, непосята, ни радва със цветна дъга),


каквато има Господ към своите творения
(нима далече от кръста Му има спасение),


каквато нестинарка има към своята жарава
(нима върху въглените духът ù не оживява),


каквато песента има към своя създател
(нима съществува, ако не е в него изпята),


каквато има морето към своите си брегове
(нима може някой приливите бурни да спре),


каквато друга не може да ти предложи
(нима не си станал вече моята втора кожа)!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво ли изражение би имал мъжът, на когото е посветено това? Лъха вярност и искрена обич!
  • Измъчваш се за нешо. Може и да бъркам.
    Но стихото ти е хубаво.
    Поздрави!
  • Не обещавай, Таня. Нещата в любовта за миг се променят...
    Иначе, стихът е въздействащ.
  • Танче,
    богатство си Ти, дано има Човек до Теб, да Те оцени!
    Поздравче!
  • Аман от ощастливени мъже! На всяка крачка. Закърнявали... Как иначе?-Поднасят им всичко на тепсия. Ами жените?!-Отивам да драсна някой ред, та дано успея донякъде да възстановя справедливото съотношение.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...