Опасани са пасбища на спомени,
стърнища овъглени от тъга,
безсмислие над вложения смисъл.
Само дърветата напъпили
плода си ще дочакат,
обезкостили яростта на вятъра,
във времена затворени във себе си,
отшестващи в пространствата на здрача.
Откриваното се отвръща от населници,
положили на домовете си печати
над магмата на времето насечено.