6 nov 2020, 15:42

Обетованост 

  Poesía » Otra
206 2 2

 

Опасани са пасбища на спомени,

стърнища овъглени от тъга,

безсмислие над вложения смисъл.

Само дърветата напъпили

плода си ще дочакат,

обезкостили яростта на вятъра,

във времена затворени във себе си,

отшестващи в пространствата на здрача.

Откриваното се отвръща от населници,

положили на домовете си печати

над магмата на времето насечено.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Силви! Коментари с разбиране, дори да са критични, колко повече положителни, означават много за мен!
  • Началото ме хвана, ярко и образно е, нататък става многопластово и философско, по-трудно стигнах до него(въпрос на сетивност), но като цяло стиховете ти са образни и красиви. Чета те с удоволствие.
Propuestas
: ??:??