6 нояб. 2020 г., 15:42

Обетованост 

  Поэзия » Другая
208 2 2

 

Опасани са пасбища на спомени,

стърнища овъглени от тъга,

безсмислие над вложения смисъл.

Само дърветата напъпили

плода си ще дочакат,

обезкостили яростта на вятъра,

във времена затворени във себе си,

отшестващи в пространствата на здрача.

Откриваното се отвръща от населници,

положили на домовете си печати

над магмата на времето насечено.

© Boyana Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Силви! Коментари с разбиране, дори да са критични, колко повече положителни, означават много за мен!
  • Началото ме хвана, ярко и образно е, нататък става многопластово и философско, по-трудно стигнах до него(въпрос на сетивност), но като цяло стиховете ти са образни и красиви. Чета те с удоволствие.
Предложения
: ??:??