6 нояб. 2020 г., 15:42

Обетованост

474 2 2

 

Опасани са пасбища на спомени,

стърнища овъглени от тъга,

безсмислие над вложения смисъл.

Само дърветата напъпили

плода си ще дочакат,

обезкостили яростта на вятъра,

във времена затворени във себе си,

отшестващи в пространствата на здрача.

Откриваното се отвръща от населници,

положили на домовете си печати

над магмата на времето насечено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Силви! Коментари с разбиране, дори да са критични, колко повече положителни, означават много за мен!
  • Началото ме хвана, ярко и образно е, нататък става многопластово и философско, по-трудно стигнах до него(въпрос на сетивност), но като цяло стиховете ти са образни и красиви. Чета те с удоволствие.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...