6 нояб. 2020 г., 15:42

Обетованост

479 2 2

 

Опасани са пасбища на спомени,

стърнища овъглени от тъга,

безсмислие над вложения смисъл.

Само дърветата напъпили

плода си ще дочакат,

обезкостили яростта на вятъра,

във времена затворени във себе си,

отшестващи в пространствата на здрача.

Откриваното се отвръща от населници,

положили на домовете си печати

над магмата на времето насечено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Силви! Коментари с разбиране, дори да са критични, колко повече положителни, означават много за мен!
  • Началото ме хвана, ярко и образно е, нататък става многопластово и философско, по-трудно стигнах до него(въпрос на сетивност), но като цяло стиховете ти са образни и красиви. Чета те с удоволствие.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...