Обезлюдено
Бий, клисарю, до болка камбаната!
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.
Като шарж на живота и вярата
да скрибуца наместо да пее.
Бий, клисарю, додето забравиш
как самотно и страшно живееш.
Оглушей за молбите на мъртвите,
тишината със лудите спори.
С всички сили въжетата дърпай,
изтръгни песента ѝ до корен.
Коленичил сред грозна разруха,
сам забий най-накрая тревожно.
Няма хора, но чуеш ли бухали,
полети без човешката кожа.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
