Обезлюдено
Бий, клисарю, до болка камбаната!
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.
Като шарж на живота и вярата
да скрибуца наместо да пее.
Бий, клисарю, додето забравиш
как самотно и страшно живееш.
Оглушей за молбите на мъртвите,
тишината със лудите спори.
С всички сили въжетата дърпай,
изтръгни песента ѝ до корен.
Коленичил сред грозна разруха,
сам забий най-накрая тревожно.
Няма хора, но чуеш ли бухали,
полети без човешката кожа.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
