Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
23 апр. 2018 г., 01:09

Обезлюдено 

  Поэзия
748 5 12


Бий, клисарю, до болка камбаната!
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.

 

Като шарж на живота и вярата
да скрибуца наместо да пее.
Бий, клисарю, додето забравиш
как самотно и страшно живееш.

 

Оглушей за молбите на мъртвите,
тишината със лудите спори.
С всички сили въжетата дърпай,
изтръгни песента ѝ до корен.

 

Коленичил сред грозна разруха,
сам забий най-накрая тревожно.
Няма хора, но чуеш ли бухали,
полети без човешката кожа.

 

Цвета Иванова

 

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??