16 dic 2008, 9:03

Обич 

  Poesía » Otra
802 0 18

                   Обич

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на жена,

която нежно, нежно ми е пяла

преди отново да заспя...

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образът на мъж -

той смее се със мене и играе,

смехът ни носи се надлъж.

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на момче -

на улицата то ме защитава,

макар че още е дете.

 

Къде остана детството ми бяло...

Къде изчезна изведнъж...

Защо сега така ме натъжава

прохладният навънка дъжд...

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??