16.12.2008 г., 9:03 ч.

Обич 

  Поезия » Друга
803 0 18

                   Обич

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на жена,

която нежно, нежно ми е пяла

преди отново да заспя...

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образът на мъж -

той смее се със мене и играе,

смехът ни носи се надлъж.

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на момче -

на улицата то ме защитава,

макар че още е дете.

 

Къде остана детството ми бяло...

Къде изчезна изведнъж...

Защо сега така ме натъжава

прохладният навънка дъжд...

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??