Обич
Обич
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на жена,
която нежно, нежно ми е пяла
преди отново да заспя...
Във спомена на детството ми бяло
изплува образът на мъж -
той смее се със мене и играе,
смехът ни носи се надлъж.
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на момче -
на улицата то ме защитава,
макар че още е дете.
Къде остана детството ми бяло...
Къде изчезна изведнъж...
Защо сега така ме натъжава
прохладният навънка дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
