Обич
Обич
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на жена,
която нежно, нежно ми е пяла
преди отново да заспя...
Във спомена на детството ми бяло
изплува образът на мъж -
той смее се със мене и играе,
смехът ни носи се надлъж.
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на момче -
на улицата то ме защитава,
макар че още е дете.
Къде остана детството ми бяло...
Къде изчезна изведнъж...
Защо сега така ме натъжава
прохладният навънка дъжд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
