14 feb 2010, 21:55

Обич 

  Poesía » De amor
842 0 11

Забравен слънчев лъч  
през щората ми се промуши
и затанцува в мрака  
на тъмната ми стая.  
     
Настана суматоха, от ония,  
в които няма победител.  
Докато свят светува,  
ще борят се горките.  
     
И все пак, слънчев лъч е...  
отворих аз вратата.  
И стана много, много топло...
Нали на гости ми е светлината?

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??