| Забравен слънчев лъч | ||
| през щората ми се промуши | ||
| и затанцува в мрака | ||
| на тъмната ми стая. | ||
| Настана суматоха, от ония, | ||
| в които няма победител. | ||
| Докато свят светува, | ||
| ще борят се горките. | ||
| И все пак, слънчев лъч е... | ||
| отворих аз вратата. | ||
| И стана много, много топло... | ||
| Нали на гости ми е светлината? | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
