| Забравен слънчев лъч | ||
| през щората ми се промуши | ||
| и затанцува в мрака | ||
| на тъмната ми стая. | ||
| Настана суматоха, от ония, | ||
| в които няма победител. | ||
| Докато свят светува, | ||
| ще борят се горките. | ||
| И все пак, слънчев лъч е... | ||
| отворих аз вратата. | ||
| И стана много, много топло... | ||
| Нали на гости ми е светлината? | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
