| Забравен слънчев лъч | ||
| през щората ми се промуши | ||
| и затанцува в мрака | ||
| на тъмната ми стая. | ||
| Настана суматоха, от ония, | ||
| в които няма победител. | ||
| Докато свят светува, | ||
| ще борят се горките. | ||
| И все пак, слънчев лъч е... | ||
| отворих аз вратата. | ||
| И стана много, много топло... | ||
| Нали на гости ми е светлината? | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
