Обичам да милвам страните ти
и да потъвам в кадифените ти устни,
които са полуотворени и очакващи любов.
Да милвам косите ти ухаещи и меки
и въздуха от тях да вдишвам нежен.
Да могат ръцете ни,преплетени така да бъдат.
Тогава нека времето да спре!
И не е страшен мрака на безкрая,
защото две сърца са слети във едно.
© Иво Сотиров Todos los derechos reservados