Обич

Как те гледат само... улиците късни

и обсебва те витринен блясък светски,

а локалите отколе все разпътни, 

земетръсно се разтърсват по библейски! 

С пръсти дръзки лятото те гали гола

(както лодката при среща със прибоя) - 

лудо ще го запокитя във подмола!  

И отново ще те чакам зад завоя. 

Ще взривя заради теб и светлината! 

А дулата на звездите като свещи,

на усмивката открили долината, 

ще изтрия със милувките горещи! 

Езика си от ревност ще изтръгна, 

че в картини той красиво те рисува. 

Към себе си живота ще обърна, 

със жадни устни пак да ме целува!