Обич
Как те гледат само... улиците късни
и обсебва те витринен блясък светски,
а локалите отколе все разпътни,
земетръсно се разтърсват по библейски!
С пръсти дръзки лятото те гали гола
(както лодката при среща със прибоя) -
лудо ще го запокитя във подмола!
И отново ще те чакам зад завоя.
Ще взривя заради теб и светлината!
А дулата на звездите като свещи,
на усмивката открили долината,
ще изтрия със милувките горещи!
Езика си от ревност ще изтръгна,
че в картини той красиво те рисува.
Към себе си живота ще обърна,
със жадни устни пак да ме целува!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени