22 ene 2007, 8:56

Обич

  Poesía
835 0 6
Не съм за теб. И ти не си за мен.
Не си бил никога за мен наречен.
Различни сме като нощта от ден,
като кристално утро от студена вечер.

Надеждите ми, моите мечти
за теб са просто глупави и смешни.
Лудешки спомен не превръщаш в стих
и не сънуваш пътища далечни.

Не вярваш в приказки - били лъжи.
Не пееш, не танцуваш, не се радваш.
Но как тогава чувстваш, че си жив,
като с тъгата само си приказваш?

Аз искам твоя поглед заледен
да разтопя с целувки. Позволи ми!
За да е пролет любовта ни всеки ден!
За да сме заедно! За да ни има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....