Обич
Не си бил никога за мен наречен.
Различни сме като нощта от ден,
като кристално утро от студена вечер.
Надеждите ми, моите мечти
за теб са просто глупави и смешни.
Лудешки спомен не превръщаш в стих
и не сънуваш пътища далечни.
Не вярваш в приказки - били лъжи.
Не пееш, не танцуваш, не се радваш.
Но как тогава чувстваш, че си жив,
като с тъгата само си приказваш?
Аз искам твоя поглед заледен
да разтопя с целувки. Позволи ми!
За да е пролет любовта ни всеки ден!
За да сме заедно! За да ни има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени